Съображения, които трябва да знаете за Order for Sanya
Съображения, които трябва да знаете за Order for Sanya
Blog Article
във водата като от време на време поплюваше по два пъти. Опръска очите им с
Деян Статулов събира разкази на съвременни творци за българското кино в книгата „Между два кадъра“
Преди много време в гората живеело куче. Само – самичко. Скучно му било. Приискало му се да си намери приятел.
Имало едно време на света един голям слон. Той живеел в зоопарка със своята слоница и малкото слонче, което се казвало Ялмар.
не защото водата нямаше да остави гърлата им жадни, а защото водата пречистваше
не трепна, събра слюнката в устата си и се изплю в лицето му. Агата извади острието и
Дори Саня присъстваше на празника, макар да стоеше през пет жени от Демия. Играеха,
болест. Саня още се забраждаше в черно, докато Демия мислеше за венчило, макар да
- Христо, бабо, не издържам повече! Искам да си взема душ и да си почина! – каза Саня, като сложи ръка между краката си за да не капе сперма по пода по пътя за банята.
наречената вода и започна да им раздава цветята. Всеки получи различна китка, така че
А за клането на пилета, ами там даже и децата го правят, така се научават откъде идва храната, да уважават природата и т.н., там от малки се сблъскват с действителността. В България по по-отдалечените места и ние сме така. Ако вдигна ръце и чакам някой да дойде и да свърши това или онова, до никъде няма да я докарам. На село работата е много и няма кой друг да ти я свърши, като си се хванал на хорото, го играеш или се отказваш още в началото.
Ели през това време работеше в Разкази за Саня градината – виждах я в далечината, абе апетитна е мамка му, тия дълги крака, това дупе, дори и през анцуг, хубаво изглежда, привлече ми вниманието. Мина денят, вечеряхме заедно всички, но някак почти не говорих с нея, леко загадъчна ми беше, ядосана ли е, темерут ли е, малко безизразна, неемоционална. Аз спах на нейния етаж, в стаята на децата, понеже е свободна, а тя си беше сама в спалнята, леко странно беше, но каквото такова.
длан полята. – Съдбата, сестро, е досущ червен божур – колкото може да е красива,
Товарим ги тия неща със зор, че бай Данчо не може да вдига тежко, а отделно отскубнатите корени домати и други отпадъци от градината и тях, Ели се задава, водейки един доста як сив кон, а бай Данчо каза: